Старобългарски речник
свѧщеномѫенкъ 
свѧщеномѫенкъ -а м Свещеномъченик; название на канонизиран за светец свещенослужител, пострадал мъченически за Христовата вяра мⷺца сепⷠ҇ ҃ћ. стааго свⷳ҇номⷱка грігора археппа велкъѩ арменѩ А 121b 20 мⷺца феⷬ҇ ҃ в҃. стаго свⷳ҇номⷱка полѵкарпа А 142b 18 стрстъстъ [!] ... свѧщеннѡмѫкⷱ҇ѹ мронꙋ Е 35а 2—3 А Е Гр ἱερομάρτυς свѧщеннѡмѫенкъ Нвб свещеномъченик ЕтМл свещеномученик остар ВА