Старобългарски речник
свѧщенкъ 
свѧщенкъ -а м Свещеник; духовно лице, встъпило в брак, в православното християнство егда хоштеш которѹмѹ стѹмѹ слѹжбѫ творт. аще хощеш прⷬ҇кѹ. л аплѹ. л мⷱкѹ. а҃ л свⷳ҇кѹ ... не нароітѹ творт. сьде щ ѹкажеⷨ҇ ... св҇щкѹ ⷳ҇ б҃ септѧⷠ҇ А 157b 11, 17 аще которꙑ свѧⷳ҇нкъ. съ гнѣвомь съвѧжетъ ка ... да простъ враа. да дасⷮ҇ емѹ цѣленью постъ. о҃ денъ о хлⷠ҇ѣ о воⷣ҇ СЕ 103b 15 тꙑ повелѣ вь себѣ мѣсто. црквънꙑмъ свѧⷳ҇нкомъ. подъмат тѧготꙑ нашѧ СЕ 67b 16—17 моⷧ҇ наⷣ҇ ѹмеръшⷨ҇. свѧⷳ҇нкомь. л мꙿнхомъ. л претьнком СЕ 57b 12 Изч А СЕ Гр ἱερεύς Нвб свещеник ОА ВА АК НТ Дюв ЕтМл БТР АР священик остар НГер