Старобългарски речник

свѧтьць

свѧтьць -а м Светец, канонизиран от християнската църква човек  аб къ тхѹѹмѹ прстанштѹ стьцѹ бжью ѹстрьм сꙙ С 567.10 Изч С Нвб светец ОА ВА АК НТ Дюв ЕтМл БТР АР ДА святец остар НГер