Старобългарски речник
свѧтꙑн҄ьнъ 
свѧтꙑн҄ьнъ -ꙑ прил Който се отнася до светостта, свят, свещен свѣштꙙ же сьде рее дѣвествънꙑ даръ стота свꙙтꙑн҄ьнаꙗ. масло же трѣбѹѭштмъ помоштъ С 372.4—5 Изч С Гр τῆς ἁγιωσύνης свꙙтꙑн҄ьнъ Нвб Срв светиня ж