Старобългарски речник
свѧтꙑн҄
свѧтꙑн҄
-ѩ
ж
1. Светост; качество на свят, свещен предмет или лице; светиня
домѹ твоемѹ подобаетъ стꙑні гі въ длъготѫ дьнеі
СП
92.5
Срв.
Е25а 10
їсповѣдіте памѩть стꙑнѩ его
СП
96.12
отъ вꙿсѣхъ ѹбо хран сѧ. ѡтъ нхъже въходтъ грѣховънаа съмръть. любодѣане. мьже стꙑн тѣлесънаа сꙿкврънтъ сѧ
СЕ
89а 10
тако ꙇ пріложіте сѧ свѧтꙑні хъ
К
1а 23
Като титла на висш духовник — епископ, архиепископ.
поштꙙд жтꙗ мого мол҄ѫ сꙙ тво свꙙтꙑн҄
С
286.14—15
2. Религиозният обред освещаване
да мѫтъ ѭ ... къ балованью врѣдомъ. къ стꙑн домомъ
СЕ
5а 18—19
3. Светилище, свято място
осквръні на ꙁемⷧ свтꙑнѫ его
СП
88.40
ї соꙁъда ѣко інорогъ свѩтнѫ своѭ въ ꙁемⷧі онова ѭ въвъ вѣкъ
СП
77.69
свѧтꙑнѭ прѩт
ἁγιάζομαι
Получа освещаване
ꙇ пршедъша въ стѫѭ твоѭ црквь. стꙑнѭ блгвене твое хотѧща прѩт
СЕ
10а 5
Е
СП
СЕ
К
С
Гр
ἁγίασμα
ἁγιασμός
ἁγιωσύνη
ὁσιότης
ἁγιότης
ἅγιος
свꙙтꙑн҄
свѧтꙑні
свѩтꙑн
Нвб
светиня
ОА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА