Старобългарски речник
свѧтъ
свѧтъ
-ꙑ
прил
1. Свят, който е свързан с Бога, божествен, праведен
ꙇродъ бо боѣаше сѧ оана. вѣдꙑ мѫжа праведъна ста
М
Мк 6.20
З
А
рее марѣ. велтъ дша моѣ га ... ѣко сътвор мьнѣ вельѣ слънꙑ. ꙇ свѧто мѧ его
М
Лк 1.49
З
А
оте стꙑ съблюд ѩ въ імѧ твое. ѩже далъ ес мьнѣ
М
Йо 17.11
А
СК
въꙁносте гѣ ба нашего. покланѣте сѧ подъножю ногама его ѣко стъ естъ
Е
32б 6
Срв.
СП98.5
слава тебѣ гі. слава тебѣ сто
СЕ
17а 14
нъ да стѫ створімъ своѭ дшѫ
К
8b 16
ѡле лкъ стъ. ѡле сьнемъ свꙙштенъ
С
96.27
ѹꙁьрѣ въ папрьтѣ тоѧ ьстънꙑѧ црькъве. мѫжа ѹдъна свꙙта вьꙁлежꙙшта ѹмраѭшта
С
296.6
стъ стъ стъ гь саваѡъ
С
322.9
ꙗв сꙙ града того боьствѹѹмѹ еппѹ. мѫжѹ стѹ. въ стнѫ ба боѧштѹ сꙙ
С
529.16
ст бе. стъ (!) крѣпꙿе. ст бесꙿмр(ъ)тꙿне. помл(ѹ)і на(съ)
Р
VII 4.36, 37
Като форма на обръщение.
братѣ. стаѣ ꙁваню нбеснⷪ҇мѹ прѧстънц. раꙁѹмѣте апстла
Е
25а 13
Срв.
СЕ95b 10
2. Като приложение
свѧтꙑ
a) Свети
b) Към име на светец, мъченик и под
a) Към име на светец, мъченик и под
мⷺца тоⷢ҇ г҃ ҃ꙇ стааго оца наⷲ҇ кѵрла флософа
А
142b 12
мⷺца юⷧ҇ ҃ж҃ стаго пантелемона мⷱка стаго стлѣ оца наⷲ҇г клмента епскпа велскаго
А
151а 2, 3
мⷺца ноѩⷠ҇ ҃а҃ вънесене въ црквъ стѣ бц
А
127b 3
мⷺца ноѩⷠ҇ в҃ꙇ҃ поко стааⷢ҇ оца наⷲ҇ оана ꙁлатоѹстааго
А
127а 9
мⷺ҇ца ноѩⷠ҇ ҃ћ стааго апла андреѩ
А
127b 13
мⷺца юⷩ҇. ҃ꙁ҃. стѹю връховнѹю аплѹ. петра павла
А
149b 24
мⷺца апрⷧ҇ ҃в҃. стааго велкаго мⷱка ћеорћа
А
145b 26
тако бо стꙑ павелъ ѹтъ нꙑ
СЕ
69а 13
b) Към нарицателни съществителни за лица, същества или групи апостоли, църковни отци и др
ꙇ снъ лвскъ постꙑдтъ сѧ его егда прдетъ въ славѣ отца своего. съ анћлꙑ стꙑм
М
Мк 8.38
З
А
СК
да постгнетъ мѣрѫ съвръшенѣ ... ꙇ прьтетъ сѧ стѣмь твоемь стадѣ
СЕ
99b 6
же ѹслꙑша стꙑѧ апостолꙑ. насъ ѹслꙑш г
С
77.18
вовода рее. да ꙿто т бꙑстъ да отде отъ свго воньства. а не пае себе ѹстро тꙑ. на потрѣбѫ сътворт. свꙙтꙑмъ цѣсаремъ ꙁакономъ мъ
С
147.15
ѣко не подобаетъ грат ѣкоже правла стхъ оць глѭⷮ҇
Р
II 2.22
бжемь крьстомь. раломь ѡбьнавлаѫщ ꙁемьлѫ. ст ꙋенц. плодовтѫ покаꙁал есте
ТФ
А 10
c) Къмсъществителни за предмети, места, реликви и пр., свързани с религията и религиозните обреди
блгнъ гъ бъ ꙁлвъ. ѣко посѣт сътвор ꙁбавлене людемъ свомъ ... сътворт млость съ оц нашм. ꙇ помѧнѫт ꙁавѣтъ сто сво
М
Лк 1.72
З
мⷺца юⷧ҇. б҃. положене естънъѩ стъѩ рꙁъ стъѩ бцѧ
А
150а 28
поклонѭ сѩ къ цркві свтѣї твоеї
СП
137.2
ꙇ глетъ моⷧ҇ сⷿ҇ прѣⷣ҇ стъⷨ҇і ѡлътареⷨ҇ та
СЕ
73b 1
е влко прꙁьр на нꙑ. ꙇ на стꙑ храмъ сь
СЕ
63а 3
бжествъное стое. ꙇ велкое. ꙇ страшъное. еже. трепетъное. ꙇ невъꙁдръжаное. нарцане. ꙇ прꙁꙑване твормъ. на твое ꙁапрѣщене дѣволе
СЕ
56b 6
въꙁьмъше мошт хъ положшꙙ. на свꙙтѣѣмь мѣстѣ
С
219.17
къто насъ раꙁлѭітъ отъ любьве бжꙇ. ꙇ стѹмѹ ꙁаконѹ. н огнь ні желѣꙁо. ꙇно нкоеже. ꙇ сего раді ѹтвръжденье
К
3а 12
ѹбо сьде обрꙙштемъ стꙑѧ мошт го
С
219. 4—5
радѹ сѧ крьⷭ҇те ст трѧстьн на немьже. еднь ѡⷣ [!] троⷰѧ пльтоносець. пргвоꙁⷣ сѧ
ТФ
Б 4
d) Към названия на религиозни събития и празници
мⷺца авгоⷭ҇ е҃ в стое прѣображене га наⷲ҇го ѵха
А
151b 7
мⷺца енѹ҇аⷬ е҃ стое боавлене га наⷲ҇го сха
А
139b 1
моⷧ҇ надъ водоѭ стааго просвѣщенѣ
СЕ
6b 3—4
моⷧ҇ на пок҄лонен҄е кол҄ѣнома. бꙑваѭщ. въ стѫѭ пѧтьдесѧтьнцѭ. на еспернѣ
СЕ
59b 16
їанꙿна археппа костатнꙗ града ꙁлатоѹстааго слово на стѫѭ пасхѫ
С
479.5
3.
Като същ.
свѧто
ср
ед
свѧтаꙗ
ср
мн
τὸ ἅγιον, τὰ ἅγια
a) Свято нещо, свети неща
не дадте стаго псомъ
М
Мт 7.6
З,
А.Срв. СЕ 69а 19
въꙁлюбшꙙ пае ꙁемьнꙑхъ стаꙗ добрѣ вьꙁꙙшꙙ
С
55.4
b) Светилище, светиня.ⰱ
раⷮ҇. мѣаше пръваѣ скн. оправдане слꙋжъбѣ. стое же людъское
Е
28б 15
тѣко [!] вь стѣмъ ѣвіхъ сѩ тебѣ. вдѣті сілѫ твоѭ славѫ твоѭ
СП
62.3
въ ноштехъ вьꙁдеждѣте рѫкꙑ вашѩ вь свта
СП
133.2
їмамъ олтаръ ѿ҇ (нег)..... не мѧтъ обла(ст)..... слѹжѧще скнї. хже бо внⷪ҇сїтъ сѧ жвотнхъ кръвъ. въ стаѣ ѡ грѣсѣхъ архереѡмъ. схъ тѣлеса съжагаѫтъ внѣ стана
Е
34а 5
4.
Като същ.
свѧтꙑ
м
ед
свѧт
м
мн
ὁ ἅγιος [вар. ὁ ὅσιος], ὁ δίκαιος, ὁ τίμιος ἀποστολικὸς ἀνήρ, οἱ ἅγιοι, οἱ μακάριοι
Светия, светии
егда хоштеш которѹмѹ стѹмѹ слѹжбѫ творт
А
157b 10
ꙇ гроб отврѣсѧ сѧ. ꙇ мънога тѣлеса поваѭштхъ стꙑхъ въсташѧ
М
Мт 27.52
З
А
СК
гі вьндѫ въ (х)рамъ тво. (по)кланѣѭ сѧ къ цркв стѣ тв(ое) мⷧтвам стꙑхъ твохъ. ѹгождьшхъ тебѣ оⷮ҇ вѣка добрꙑм дѣлꙑ
СС
Iа 5
г бе мо съпас мꙙ отъ ѹстъ львовь. съхран мꙙ съ стꙑм свом
С
18.3
стꙑ же данѫѭ мѹ слоѭ отꙿ стааго дха. отъ вьсѣхъ прѣдѣлъ тоѧ странꙑ прогꙿна
С
45.4
ст же глаголашꙙ же на польꙁѫ намъ гь пеетъ сꙙ
С
70.8
тако свꙙтꙑ прѣдастъ дѹшѫ господѹ
С
216.30
въшъдъ же свꙙтꙑ вь тьмꙿнцѫ. не прѣстааше ношть дьнь съ слъꙁам молꙙ бога
С
196.5
свꙙтаа же стрѹжема молꙗста сꙙ
С
183.8
въꙁьмат [въꙁѧт] свѧто комъкань, прмат свѧтꙑѩ танꙑ, прѧстт сѧ свѧтꙑхъ танъ
μετέχω τῶν ϑείων μυστηρίων, κοινωνέω
Причестявам се [причестя се]
да навꙑкнеш ꙗко же недостоно вьꙁемьѭтъ сто комъкан. въ тꙑ пае въскаетъ вълаꙁтъ ꙙсто дꙗволъ
С
421.5—6
не кръст сꙙ ... н свꙙтааго комканꙗ вьꙁем
С
361.27
ꙇ да вѣсі. ѣко пріемлѫштеі стꙑхъ таінъ. недостоіно. въ тꙑ наіскорѣе въходітъ дьѣволъ. ѣкоже тогда въ іюдѫ
К
8а 35—36
съ кротостьѭ. ꙇ послѹшаньемь. ꙇ мъногомь говѣньемь. да прістѫпімъ пріѧстіті сѧ. стꙑхъ і страшънꙑхъ таінъ
К
9b 23—24
памѧть вьсѣхъ свѧтꙑхъ
[μνήμη] τῶν ἁγίων πάντων
Неделя на всички светии — църковен празник, посветен на паметта на всички светии. Пр. в първата неделя след Петдесетница
неⷣ҇ а҃ по л҃ въ нѭⷤ҇ бъваеⷮ паⷮ всⷯ҇ѣ стъⷯ҇. ꙇже въ всемъ мрѣ
А
34а 21
неⷣ҇ а҃ по пенткості. памⷮ҇ всѣхъ стꙑхъ
СК
30b 8
прѣждесвѧщенаꙗ свѧтаꙗ свѧтꙑмъ
Църк.
Литургичен възглас по време на преждеосвещена литургия
ппъ же въꙁдвгъ потрь реетъ. вънъмѣмъ. прѣждесвѧⷳ҇наа стаа стꙑмъ
СЕ
11b 3—4
свѧтаꙗ гора
ὄρος ἅγιον
Название на планината Сион
въꙁносїте гѣ ба нашего. пⷪ҇кланѣте сѧ. въ горѣ стѣ его
Е
32б 9
Срв.
СП98.9
въвѣсте мѩ въ горѫ стѫѭ твоѭ вь села твоѣ
СП
42.3
свѧтаꙗ гора снаска
τὸ ἅγιον ὄρος Σινᾶ
Монашеското общежитие на планината Синай
мѣсꙙца марта л҃ жт прѣпрость. отьца їѡана гѹмена стꙑѧ горꙑ снескꙑ. мѹже пррокъ схоласткꙿ
С
272.6
свѧтаꙗ недѣлꙗ
ἡ ἁγία καὶ μεγάλη ἑβδομάς
Великата или Страстната седмица; седмицата преди Великден
в въⷦ҇ стъѩ неⷣ҇
А
84c 16—17
въ срⷣ҇ѣ стъѩ неⷣ҇
А
87а 25—26
въ срⷣ҇ѣ. стꙑѧ неⷣ҇
У
IIа 15
свѧтаꙗ свѧтꙑхъ [свѧтꙑмъ]
[τὰ] ἅγια [τῶν] ἁγίων
Светая светих — вътрешната част на скинията и на Ерусалимския храм
црькꙑ раскопана. трѣбшта раꙁметана. свꙙтаꙗ свꙙтꙑхъ ꙁапърана
С
418.14
Срв.
К7а 22
же катапетаꙁм(.......)комаѣ стаѣ стмъ
Е
29а 3
свѧтаꙗ трапеꙁа
Литург.
ἡ ἁγία τράπεζα
Светата трапеза, престолът; най–важната част на олтара, където се принася евхаристична жертва
тако ѹбо ꙁвол положт сꙙ въ цръкъв стааго прьвомѫенка стефана. о деснѫѭ свꙙтꙑѧ трепеꙁꙑ. вънѫтрь въ олтар
С
209.9—10
свѧтаꙗ троца
ἡ ῾Αγία Τριάς
Светата Троица; название на християнския бог, основаващо се на християнския догмат за трите лица на божеството — Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух
тѣмьже ꙇже бес покаанѣ ѹмьретъ. то авѣ то естъ. ѣко нѣстъ крестьѣнъ. понеже не вѣрѹетъ вьскрѣшенью. н въ стѫѭ троцѭ
СЕ
66b 18
ꙇ кръщаемъ сѧ въ стѫѭ троцѭ. въ мѧ оца сна ꙇ стааго дха
СЕ
67b 8
раꙁѹмѣвъ же ар ꙗко оста въ отълѫен. наꙙ о кѹпьнѣ сѫштьнѣ. стѣ троц. въсѫдѹ въ алеѯанꙿдр хѹльнꙑ ѹстꙑ ꙁност
С
188.1—2
акꙑ надъ жвомъ. полꙗ свꙙштеноѭ водоѭ тѣло. сътворвъ прꙁъвань стꙑѧ троцꙙ
С
537.7
свѧтаꙗ аша
Литург.
Светата чаша, потирът; название на чашата, в която се приготвя причастието
аще кꙿто пролѣетъ отъ стꙑѩ аⷲ҇. вь врѣмѧ прѣношенью. ж҃ денъ да пост
СЕ
105а 2
свѧт дар, свѧто обьщень, свѧтаꙗ жрьтва, свѧтаꙗ тана
Литург.
τὰ ϑεῖα μυστήρια, ἡ [ἁγία] ϑυσία [вар. τὰ ἅγια δῶρα], τὰ μυστήρια
В християнския религиозен обред — тайнството причастие
въскланѣⷿ҇ сѧ поⷫ҇ ꙁ(намен) в҃. стꙑѩ дарꙑ глѧ
СС
IIIа 9
моⷧ҇ на раꙁдꙿрѣшене поста сповѣдьнкѹ. егꙿда съподобтъ сѧ. стѹмѹ ѡбьщенью
СЕ
79b 24
пішта бо естъ дховънаѣ. стаѣ жрътва. ѣкоже і тѣлесънаѣ пішта. егда въ рѣво вънідетъ. ꙇмѫштее ꙁълѫ болѣꙁнь. болі недѫгъ творітъ. не своеѭ. сілоѭ. нъ недѫгомь. сѫштімь въ рѣвѣ
К
8b 3
къ стѣі бо страшънѣі жрътвѣ. прістѫпаеші. посрамі сѧ обраꙁа. самого пріношеньѣ. ѹбьенъ лежітъ хъ. нъ раꙁѹмѣі есо раді по ъто
К
8b 22—23
слово въ свꙙтꙑ етврътькъ. о прѣданїюдꙑ (!) о пастѣ. о ськаꙁан свꙙтꙑхъ танъ
С
405.5
свѧт м҃ мѫенкъ
οἱ ἅγιοι τεσσαράκοντα μάρτυρες
Свети четиридесет мъченици от Севастия, пострадали по времето на имп. Лициний [307—324 г.]. Пр. на 9 март
мѣсꙙца марта въ ҃ дьнь мѫен стꙑхъ мѫенкъ м҃. же въ севаст мѫен бꙑшꙙ
С
68.23
свѧт мв мѫенка
οἱ ἅγιοι τεσσαράκοντα δύο μάρτυρες
Свети четиридесет и двама мъченика в Амория, живели по времето на имп. Теофил [829—842 г.]. Пр. на 6 март
съконьашꙙ же сꙙ стї мв мѫенка. мѣсꙙца марта въ ꙁ҃
С
65.1
свѧто дрѣво
τὸ ἅγιον ξύλον
Название на кръста, на който според християнското учение е бил разпънат Исус Христос
прде бо м льгꙑн҄ (!) отъ дрѣва свꙙтааго. на н҄емже распꙙтъ бꙑстъ господь мо їс хс
С
265.16
свѧто еванг҄ель
ὁ ϑειότατος εὐαγγελιστής
Евангелие [християнска богослужебна книга, съдържаща разкази за живота на Исус Христос, написани според преданието от четирима евангелисти — Матей, Марко, Лука и Йоан]
ѡ съподобт сѧ нам. достономь бꙑт. послѹшанѣ глаⷭ҇ стааго евћліѣ
А
92b 19
по тоⷨ҇ рееⷮ҇ дⷺ҇ прѣмѫдроⷭ҇ проⷭ҇ слꙑшмъ. стааго евћлѣ
СЕ
10а 19
по томь же еже е въпсано въ ста евнћльѣ. любѧі оца л матерь пае мене. нѣстъ м на подобѫ
К
2а 7
нъ да вдмъ по томь. то глагол҄етъ свꙙто еуаг҄ел
С
330.9—10
свѧтꙑ въторьнкъ
Велики вторник; вторникът на Страстната седмица
о талантѣхъ глаголано стъ въ свѧтꙑ вьторнкъ
С
368.24
свѧтꙑ градъ
ἡ ἁγία πόλις
Светият град, название на Ерусалим
ꙇ шедъше ꙁ гробъ по воскръсновен его. въндѫ въ стꙑ градъ
М
Мт 27.53
З
А
СК
помꙑ въ свꙙтꙑ градꙿ. прведе къ блаженкѹ л архепскѹпѹ
С
285.30
свѧтꙑ дѹхъ
[τὸ] ῞Αγιον Πνεῦμα, τὸ Πνεῦμα τὸ ἅγιον, τὸ ϑεῖον Πνεῦμα, τὸ πανάγιον Πνεῦμα, τὸ πανάγιον καὶ ζωοποιὸν Πνεῦμα
Според християнското учение — едно от трите лица на божеството; Светият Дух
шьдъше ѹбо наѹте вьсѧ ѩꙁкꙑ. крьстѧште ѩ въ імѧ отца сна стааго дха
М
Мт 28.19
З
А
СК
параклтъ же дхъ стꙑ егоже посьлетъ оцъ въ імѧ мое. тъ вꙑ наѹтъ вьсемѹ. ꙇ вьспомѣнетъ вамъ вьсѣ елкоже рѣхъ вамъ
М
Йо 14.26
З
А
СК
еже сѧ прѣстаа троца реетъ. оць снъ ꙇ стꙑ дхъ. тр състав съльно въ едномь бжьствѣ
СЕ
67а 13
васъ веселтъ вно. мене же благодѣть стааго дха
С
19.15
в(ъ) мѧ ѡтьца съна стаго дѹха аꙁъ самол рабъ бж()
СН
свѧтꙑ [свѧтъ] ꙁдрал҄евъ
ὁ ἅγιος τοῦ ᾿Ισραήλ
Название на юдейския бог; Йехова
ї братішѩ [!] сѩ їскѹсішѩ ба. ї стаго їлева прогнѣвашѩ
СП
77.41
ѣко гне естъ ꙁастѫпленіе. ї свтаго ілева цѣсарѣ нашего
СП
88.19
їбо аꙁъ їсповѣмь сѩ тебѣ въ людехъ гї. въ сѫдѣхъ пъсаломьскꙑхъ рѣснотѫ твоѭ бже въспоѭ тебѣ въ глѫслехъ [!] свѩтъ їлвъ
СП
70.22
свѧтꙑ понедѣльнкъ
ἡ ἁγία καὶ μεγάλη δευτέρα
Велики понеделник; понеделникът на Страстната седмица
поⷦ҇ стꙑ велкꙑѧ неⷣ҇
СК
86а 16—17
свѧтꙑ постъ
αἱ νηστεῖαι
Постът преди Великден; Великият пост
сѫⷠ҇ в҃ стааⷢ҇ постⷶ҇
А
76b 12
сѫⷠ҇ а҃ стааⷢ҇ поⷭ҇
А
74с 7
неⷣ҇ л҃ стаго поⷭ҇
А
75b 2
неⷣ҇ б҃ стааⷢ҇ поста
А
75с 27
сѫⷠ҇ б҃ стаⷢ҇ поⷭ҇
А
75b 9
свѧтꙑ пѧтъкъ
ἡ ἁγία καὶ μεγάλη παρασκευή
Велики петък; петъкът на Страстната седмица
ⷩ҇ ношт стаго пѩтка
А
92b 14—15
на ꙋтрьні. стаго птъка. еваⷢ҇. а҃ ѿ҇ ѡⷩ҇а гла [!] р҃
СК
99а 13—14
стааго оца нашего їѡанна ꙁлатоѹстааго. слово въ свꙙтꙑ пꙙтъкъ
С
427.25—26
свѧтꙑ етврьтъкъ
ἡ ἁγία καὶ μεγάλη πέμπτη
Велики четвъртък; четвъртъкът на Страстната седмица
їана [!] архепскѹпа костантнꙗ града ꙁлатоѹстааго слово въ свꙙтꙑ етврътькъ. о прѣданїюдъ [!] о пастѣ
С
405.4
свѧтꙑѩ двьрьцѧ
Светите двери; название на вратите в централната част на иконостаса, които се отварят само по време на богослужение
ѣко прметъ стꙑ обраꙁъ. стотъ въ стꙑхъ дꙿверьцахъ
СЕ
97а 23
свѧтꙑѩ кън҄гꙑ, свѧтаꙗ словеса, свѧто пьсань
ἡ ϑεία γραφή, αἱ ϑεῖαι γραφαί, τὰ ἱερὰ λόγια [вар. τὸ ἱερὸν λόγιον]
Светото писание [книгите на Ветхия и на Новия завет]
еліко стꙑѩ кнігꙑ глѫтъ
К
3а 6
васлскъ глагола. ꙗже въ стꙑхъ кꙿн҄гахъ лежꙙшта мена бога мого. аште велш да глагол҄ѫ
С
21.14
навꙑкохомъ бо отъ стꙑхъ кꙿн҄гъ покар҄ѣт сꙙ богѹ а не кънꙙꙁемъ
С
59.26—27
тол не. пот(.)щахомꙿ сѧ. нъ стъ(..) кꙿнг҄ъ слъшѧще смьѣхомꙿ сѧ (гл...)ъ(.) дѣ҄ѭщ(.) ьтѫщ(....) ѩ
Р
V 4.12—13
како же въ гробѣ нъгда. отъ кꙑхъ хс жꙁнь полагатъ сꙙ. стꙑхъ словесъ да слꙑшмъ
С
452. 26
Срв.
К14b 4
послѹша добрѣ. нтоже беꙁдраꙁѹма глагол҄етъ свꙙто псан. нъ вьсе божꙗ дѹха спльнь
С
356.16
се вꙑкн. стааго псанꙗ въꙁем ѹкаꙁанꙗ
С
356.22
свѧтꙑѩ м҃ женъ постьнць
αἱ ἅγιαι τεσσαράκοντα γυναῖκες παρϑένοι ἀσκήτριαι καὶ μάρτυρες
Светите четиридесет девици–отшелнички, пострадали в Хераклия по времето на имп. Лициний [307—324 г.]
наѧтъкъ ндктѡнѹ, памѧть. прѣдⷫобномѹ оцѹ нашемѹ семеонѹ. стлъпнїкѹ. же въ оградѣ. стхъ м҃. женъ постънцъ
Е
20а 14
съшьствь свѧтаго дѹха
κατάβασις τοῦ ἁγίου πνεύματος
Слизане, снизхождение на Светия Дух [едно от лицата на Светата Троица според християнското учение за троичността на Бога]
егдаже беꙁнаѧльнꙑ оць. беꙁнаѧльное рождьство. снѹ своемѹ ѡтъкрꙑ. ꙇ стааго дха съшестве. троьское съвъкѹплене съвѣстьствова
СЕ
53а 12—13
ѡ бꙑть намъ ѣко не бꙑт. въ гроꙁъное правьдвое съшестве. стааго емѹ дха. гю по
СЕ
60b 2
ѡ оделѣнь намъ. льст кѹмръсцѣ. съшествемь стааго емѹ дха гю
СЕ
60b 5
ѹсъпень свѧтаго оана ꙁлатоѹстаго
῾Η κοίμησις τοῦ ἐν ἁγίοις πατρὸς ἡμῶν καὶ ἀρχιεπισκόπου ταύτης τῆς μεγαλοπόλεως ᾿Ιωάννου τοῦ Χρυσοστόμου
Църковният празник Успение на св. Йоан Златоуст
еї. септѧбрѣ. мѣⷰ҇. тоⷤ҇. гї. ѹспене стаго їѡаⷩ҇ ꙁлатоѹстаго
У
Iб 18—IIа 1
ѹсъпень свѧтꙑѩ аннꙑ
῾Η κοίμησις τῆς ἁγίας ῎Αννης
Църковният празник Успение на св. Ана, майката на Мария Богородица [25 юли]
мⷺца юⷧ҇ ҃д҃. ѹсьпене стъѩ аннъ. мтре бгнъ
А
150b 29
М
З
А
СК
Б
О
У
Е
СП
СС
СЕ
ТФ
К
С
Р
Х
МЛ
БН
КН
П1
Вар
Т
ТН
Гр
ἅγιος
ἁγιώτατος
ϑεῖος
ἱερός
πανάγιος
μακάριος
ὁ ἐν ἁγίοις
τοῦ πνεύματος
σεβαστός
ϑειότατος [вар. ἁγνός]
δίκαιος
[τοῦ ἁγιασμοῦ]
свꙙтъ
Нвб
Срв
свет, свети, свят
прил
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
ЕА
ДА
Свети Димитър
МИ
Свети Дух
МИ
Света Богородица
МИ
Света Неделя
МИ
Света Петка
МИ
ЙЗ,МИПан
Света Лука
МИ
Света Мина
МИ
Света Синая
МИ
Свети Арангел
МИ
Свети Георги
МИ
Свети дол
МИ
ЙЗ,МИПир
Света вода
МИ
Свети Илия
МИ
ЙЗах,Кюст
Свети враче безештниче
МИ
Света гора
МИ
Свети Иван Бильобер
МИ
Свети Иван Сечоглав
МИ
Свети Никола летни
МИ
ЙЗах,Кюст.кр
Света Иляца
МИ
ХХ,ЛИМР
Светица
МИ
Света стреда
МИ
ВП,ТО