Старобългарски речник
свѧтъ 
свѧтъ -ꙑ прил 1. Свят, който е свързан с Бога, божествен, праведен ꙇродъ бо боѣаше сѧ оана. вѣдꙑ  мѫжа праведъна  ста М Мк 6.20 З А рее марѣ. велтъ дша моѣ га ... ѣко сътвор мьнѣ вельѣ слънꙑ. ꙇ свѧто мѧ его М Лк 1.49 З А оте стꙑ съблюд ѩ въ імѧ твое. ѩже далъ ес мьнѣ М Йо 17.11 А СК въꙁносте гѣ ба нашего. покланѣте сѧ подъножю ногама его ѣко стъ естъ Е 32б 6 Срв. СП98.5 слава тебѣ гі. слава тебѣ сто СЕ 17а 14 нъ да стѫ створімъ своѭ дшѫ К 8b 16 ѡле лкъ стъ. ѡле сьнемъ свꙙштенъ С 96.27  ѹꙁьрѣ въ папрьтѣ тоѧ ьстънꙑѧ црькъве. мѫжа ѹдъна свꙙта вьꙁлежꙙшта  ѹмраѭшта С 296.6 стъ стъ стъ гь саваѡъ С 322.9 ꙗв сꙙ града того боьствѹѹмѹ еппѹ. мѫжѹ стѹ.  въ стнѫ ба боѧштѹ сꙙ С 529.16 ст бе. стъ (!) крѣпꙿе. ст бесꙿмр(ъ)тꙿне. помл(ѹ)і на(съ) Р VII 4.36, 37 Като форма на обръщение. братѣ. стаѣ ꙁваню нбеснⷪ҇мѹ прѧстънц. раꙁѹмѣте апстла Е 25а 13 Срв. СЕ95b 10 2. Като приложение свѧтꙑ a) Свети b) Към име на светец, мъченик и под a) Към име на светец, мъченик и под мⷺца тоⷢ҇ г҃ ҃ꙇ стааго оца наⷲ҇ кѵрла флософа А 142b 12 мⷺца юⷧ҇ ҃ж҃ стаго пантелемона мⷱка  стаго стлѣ оца наⷲ҇г клмента епскпа велскаго А 151а 2, 3 мⷺца ноѩⷠ҇ ҃а҃ вънесене въ црквъ стѣ бц А 127b 3 мⷺца ноѩⷠ҇ в҃ꙇ҃ поко стааⷢ҇ оца наⷲ҇ оана ꙁлатоѹстааго А 127а 9 мⷺ҇ца ноѩⷠ҇ ҃ћ стааго апла андреѩ А 127b 13 мⷺца юⷩ҇. ҃ꙁ҃. стѹю връховнѹю аплѹ. петра  павла А 149b 24 мⷺца апрⷧ҇ ҃в҃. стааго велкаго мⷱка ћеорћа А 145b 26 тако бо стꙑ павелъ ѹтъ нꙑ СЕ 69а 13 b) Към нарицателни съществителни за лица, същества или групи апостоли, църковни отци и др ꙇ снъ лвскъ постꙑдтъ сѧ его егда прдетъ въ славѣ отца своего. съ анћлꙑ стꙑм М Мк 8.38 З А СК да постгнетъ мѣрѫ съвръшенѣ ... ꙇ прьтетъ сѧ стѣмь твоемь стадѣ СЕ 99b 6 же ѹслꙑша стꙑѧ апостолꙑ.  насъ ѹслꙑш г С 77.18 вовода рее. да ꙿто т бꙑстъ да отде отъ свго воньства. а не пае себе ѹстро тꙑ.  на потрѣбѫ сътворт. свꙙтꙑмъ цѣсаремъ  ꙁакономъ мъ С 147.15 ѣко не подобаетъ грат ѣкоже  правла стхъ оць глѭⷮ҇ Р II 2.22 бжемь крьстомь.  раломь ѡбьнавлаѫщ ꙁемьлѫ. ст ꙋенц. плодовтѫ покаꙁал есте ТФ А 10 c) Къмсъществителни за предмети, места, реликви и пр., свързани с религията и религиозните обреди блгнъ гъ бъ ꙁлвъ. ѣко посѣт  сътвор ꙁбавлене людемъ свомъ ... сътворт млость съ оц нашм. ꙇ помѧнѫт ꙁавѣтъ сто сво М Лк 1.72 З мⷺца юⷧ҇. б҃. положене естънъѩ  стъѩ рꙁъ стъѩ бцѧ А 150а 28 поклонѭ сѩ къ цркві свтѣї твоеї СП 137.2 ꙇ глетъ моⷧ҇ сⷿ҇ прѣⷣ҇ стъⷨ҇і ѡлътареⷨ҇ та СЕ 73b 1 е влко прꙁьр на нꙑ. ꙇ на стꙑ храмъ сь СЕ 63а 3 бжествъное  стое. ꙇ велкое. ꙇ страшъное. еже.  трепетъное. ꙇ невъꙁдръжаное. нарцане. ꙇ прꙁꙑване твормъ. на твое ꙁапрѣщене дѣволе СЕ 56b 6 въꙁьмъше мошт хъ положшꙙ. на свꙙтѣѣмь мѣстѣ С 219.17 къто насъ раꙁлѭітъ отъ любьве бжꙇ. ꙇ стѹмѹ ꙁаконѹ. н огнь ні желѣꙁо. ꙇно нкоеже. ꙇ сего раді ѹтвръжденье К 3а 12  ѹбо сьде обрꙙштемъ  стꙑѧ мошт го С 219. 4—5 радѹ сѧ крьⷭ҇те ст трѧстьн на немьже. еднь ѡⷣ [!] троⷰѧ пльтоносець. пргвоꙁⷣ сѧ ТФ Б 4 d) Към названия на религиозни събития и празници мⷺца авгоⷭ҇ е҃ в стое прѣображене га наⷲ҇го ѵха А 151b 7 мⷺца енѹ҇аⷬ е҃ стое боавлене га наⷲ҇го сха А 139b 1 моⷧ҇ надъ водоѭ стааго просвѣщенѣ СЕ 6b 3—4 моⷧ҇ на пок҄лонен҄е кол҄ѣнома. бꙑваѭщ. въ стѫѭ пѧтьдесѧтьнцѭ. на еспернѣ СЕ 59b 16 їанꙿна археппа костатнꙗ града ꙁлатоѹстааго слово на стѫѭ пасхѫ С 479.5 3. Като същ. свѧто ср ед свѧтаꙗ ср мн τὸ ἅγιον, τὰ ἅγια a) Свято нещо, свети неща не дадте стаго псомъ М Мт 7.6 З, А.Срв. СЕ 69а 19 въꙁлюбшꙙ пае ꙁемьнꙑхъ стаꙗ  добрѣ вьꙁꙙшꙙ С 55.4 b) Светилище, светиня. раⷮ҇. мѣаше пръваѣ скн. оправдане слꙋжъбѣ. стое же людъское Е 28б 15 тѣко [!] вь стѣмъ ѣвіхъ сѩ тебѣ. вдѣті сілѫ твоѭ  славѫ твоѭ СП 62.3 въ ноштехъ вьꙁдеждѣте рѫкꙑ вашѩ вь свта СП 133.2 їмамъ олтаръ ѿ҇ (нег)..... не мѧтъ обла(ст)..... слѹжѧще скнї. хже бо внⷪ҇сїтъ сѧ жвотнхъ кръвъ. въ стаѣ ѡ грѣсѣхъ архереѡмъ. схъ тѣлеса съжагаѫтъ внѣ стана Е 34а 5 4. Като същ. свѧтꙑ м ед свѧт м мн ὁ ἅγιος [вар. ὁ ὅσιος], ὁ δίκαιος, ὁ τίμιος ἀποστολικὸς ἀνήρ, οἱ ἅγιοι, οἱ μακάριοι Светия, светии егда хоштеш которѹмѹ стѹмѹ слѹжбѫ творт А 157b 10 ꙇ гроб отврѣсѧ сѧ. ꙇ мънога тѣлеса поваѭштхъ стꙑхъ въсташѧ М Мт 27.52 З А СК гі вьндѫ въ (х)рамъ тво. (по)кланѣѭ сѧ къ цркв стѣ тв(ое) мⷧтвам стꙑхъ твохъ. ѹгождьшхъ тебѣ оⷮ҇ вѣка добрꙑм дѣлꙑ СС Iа 5 г бе мо съпас мꙙ отъ ѹстъ львовь.  съхран мꙙ съ стꙑм свом С 18.3 стꙑ же данѫѭ мѹ слоѭ отꙿ стааго дха. отъ вьсѣхъ прѣдѣлъ тоѧ странꙑ прогꙿна С 45.4 ст же глаголашꙙ же на польꙁѫ намъ гь пеетъ сꙙ С 70.8  тако свꙙтꙑ прѣдастъ дѹшѫ господѹ С 216.30 въшъдъ же свꙙтꙑ вь тьмꙿнцѫ. не прѣстааше ношть  дьнь съ слъꙁам молꙙ бога С 196.5 свꙙтаа же стрѹжема молꙗста сꙙ С 183.8 въꙁьмат [въꙁѧт] свѧто комъкань, прмат свѧтꙑѩ танꙑ, прѧстт сѧ свѧтꙑхъ танъ μετέχω τῶν ϑείων μυστηρίων, κοινωνέω Причестявам се [причестя се] да навꙑкнеш ꙗко же недостоно вьꙁемьѭтъ сто комъкан. въ тꙑ пае въскаетъ  вълаꙁтъ ꙙсто дꙗволъ С 421.5—6 не кръст сꙙ ... н свꙙтааго комканꙗ вьꙁем С 361.27 ꙇ да вѣсі. ѣко пріемлѫштеі стꙑхъ таінъ. недостоіно. въ тꙑ наіскорѣе въходітъ дьѣволъ. ѣкоже тогда въ іюдѫ К 8а 35—36 съ кротостьѭ. ꙇ послѹшаньемь. ꙇ мъногомь говѣньемь. да прістѫпімъ пріѧстіті сѧ. стꙑхъ і страшънꙑхъ таінъ К 9b 23—24 памѧть вьсѣхъ свѧтꙑхъ [μνήμη] τῶν ἁγίων πάντων Неделя на всички светии — църковен празник, посветен на паметта на всички светии. Пр. в първата неделя след Петдесетница неⷣ҇ а҃ по л҃ въ нѭⷤ҇ бъваеⷮ паⷮ всⷯ҇ѣ стъⷯ҇. ꙇже въ всемъ мрѣ А 34а 21 неⷣ҇ а҃ по пенткості. памⷮ҇ всѣхъ стꙑхъ СК 30b 8 прѣждесвѧщенаꙗ свѧтаꙗ свѧтꙑмъ Църк. Литургичен възглас по време на преждеосвещена литургия ппъ же въꙁдвгъ потрь реетъ. вънъмѣмъ. прѣждесвѧⷳ҇наа стаа стꙑмъ СЕ 11b 3—4 свѧтаꙗ гора ὄρος ἅγιον Название на планината Сион въꙁносїте гѣ ба нашего.  пⷪ҇кланѣте сѧ. въ горѣ стѣ его Е 32б 9 Срв. СП98.9 въвѣсте мѩ въ горѫ стѫѭ твоѭ  вь села твоѣ СП 42.3 свѧтаꙗ гора снаска τὸ ἅγιον ὄρος Σινᾶ Монашеското общежитие на планината Синай мѣсꙙца марта л҃ жт прѣпрость. отьца їѡана гѹмена стꙑѧ горꙑ снескꙑ. мѹже пррокъ схоласткꙿ С 272.6 свѧтаꙗ недѣлꙗ ἡ ἁγία καὶ μεγάλη ἑβδομάς Великата или Страстната седмица; седмицата преди Великден в въⷦ҇ стъѩ неⷣ҇ А 84c 16—17 въ срⷣ҇ѣ стъѩ неⷣ҇ А 87а 25—26 въ срⷣ҇ѣ. стꙑѧ неⷣ҇ У IIа 15 свѧтаꙗ свѧтꙑхъ [свѧтꙑмъ] [τὰ] ἅγια [τῶν] ἁγίων Светая светих — вътрешната част на скинията и на Ерусалимския храм црькꙑ раскопана. трѣбшта раꙁметана. свꙙтаꙗ свꙙтꙑхъ ꙁапърана С 418.14 Срв. К7а 22 же катапетаꙁм(.......)комаѣ стаѣ стмъ Е 29а 3 свѧтаꙗ трапеꙁа Литург. ἡ ἁγία τράπεζα Светата трапеза, престолът; най–важната част на олтара, където се принася евхаристична жертва тако ѹбо ꙁвол положт сꙙ въ цръкъв стааго прьвомѫенка стефана. о деснѫѭ свꙙтꙑѧ трепеꙁꙑ. вънѫтрь въ олтар С 209.9—10 свѧтаꙗ троца ἡ ῾Αγία Τριάς Светата Троица; название на християнския бог, основаващо се на християнския догмат за трите лица на божеството — Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух тѣмьже ꙇже бес покаанѣ ѹмьретъ. то авѣ то естъ. ѣко нѣстъ крестьѣнъ. понеже не вѣрѹетъ вьскрѣшенью. н въ стѫѭ троцѭ СЕ 66b 18 ꙇ кръщаемъ сѧ въ стѫѭ троцѭ. въ мѧ оца  сна ꙇ стааго дха СЕ 67b 8 раꙁѹмѣвъ же ар ꙗко оста въ отълѫен. наꙙ о кѹпьнѣ сѫштьнѣ.  стѣ троц. въсѫдѹ въ алеѯанꙿдр хѹльнꙑ ѹстꙑ ꙁност С 188.1—2 акꙑ надъ жвомъ. полꙗ свꙙштеноѭ водоѭ тѣло. сътворвъ прꙁъвань стꙑѧ троцꙙ С 537.7 свѧтаꙗ аша Литург. Светата чаша, потирът; название на чашата, в която се приготвя причастието аще кꙿто пролѣетъ отъ стꙑѩ аⷲ҇. вь врѣмѧ прѣношенью. ж҃ денъ да пост СЕ 105а 2 свѧт дар, свѧто обьщень, свѧтаꙗ жрьтва, свѧтаꙗ тана Литург. τὰ ϑεῖα μυστήρια, ἡ [ἁγία] ϑυσία [вар. τὰ ἅγια δῶρα], τὰ μυστήρια В християнския религиозен обред — тайнството причастие  въскланѣⷿ҇ сѧ поⷫ҇ ꙁ(намен) в҃. стꙑѩ дарꙑ глѧ СС IIIа 9 моⷧ҇ на раꙁдꙿрѣшене поста сповѣдьнкѹ. егꙿда съподобтъ сѧ. стѹмѹ ѡбьщенью СЕ 79b 24 пішта бо естъ дховънаѣ. стаѣ жрътва. ѣкоже і тѣлесънаѣ пішта. егда въ рѣво вънідетъ. ꙇмѫштее ꙁълѫ болѣꙁнь. болі недѫгъ творітъ. не своеѭ. сілоѭ. нъ недѫгомь. сѫштімь въ рѣвѣ К 8b 3 къ стѣі бо страшънѣі жрътвѣ. прістѫпаеші. посрамі сѧ обраꙁа. самого пріношеньѣ. ѹбьенъ лежітъ хъ. нъ раꙁѹмѣі есо раді  по ъто К 8b 22—23 слово въ свꙙтꙑ етврътькъ. о прѣданїюдꙑ (!)  о пастѣ.  о ськаꙁан свꙙтꙑхъ танъ С 405.5 свѧт м҃ мѫенкъ οἱ ἅγιοι τεσσαράκοντα μάρτυρες Свети четиридесет мъченици от Севастия, пострадали по времето на имп. Лициний [307—324 г.]. Пр. на 9 март мѣсꙙца марта въ ҃ дьнь мѫен стꙑхъ мѫенкъ м҃. же въ севаст мѫен бꙑшꙙ С 68.23 свѧт мв мѫенка οἱ ἅγιοι τεσσαράκοντα δύο μάρτυρες Свети четиридесет и двама мъченика в Амория, живели по времето на имп. Теофил [829—842 г.]. Пр. на 6 март съконьашꙙ же сꙙ стї мв мѫенка. мѣсꙙца марта въ ꙁ҃ С 65.1 свѧто дрѣво τὸ ἅγιον ξύλον Название на кръста, на който според християнското учение е бил разпънат Исус Христос прде бо м льгꙑн҄ (!) отъ дрѣва свꙙтааго. на н҄емже распꙙтъ бꙑстъ господь мо їс хс С 265.16 свѧто еванг҄ель ὁ ϑειότατος εὐαγγελιστής Евангелие [християнска богослужебна книга, съдържаща разкази за живота на Исус Христос, написани според преданието от четирима евангелисти — Матей, Марко, Лука и Йоан] ѡ съподобт сѧ нам. достономь бꙑт. послѹшанѣ глаⷭ҇ стааго евћліѣ А 92b 19  по тоⷨ҇ рееⷮ҇ дⷺ҇ прѣмѫдроⷭ҇ проⷭ҇ слꙑшмъ. стааго евћлѣ СЕ 10а 19 по томь же еже е въпсано въ ста евнћльѣ. любѧі оца л матерь пае мене. нѣстъ м на подобѫ К 2а 7 нъ да вдмъ по томь. то глагол҄етъ свꙙто еуаг҄ел С 330.9—10 свѧтꙑ въторьнкъ Велики вторник; вторникът на Страстната седмица о талантѣхъ глаголано стъ въ свѧтꙑ вьторнкъ С 368.24 свѧтꙑ градъ ἡ ἁγία πόλις Светият град, название на Ерусалим ꙇ шедъше ꙁ гробъ по воскръсновен его. въндѫ въ стꙑ градъ М Мт 27.53 З А СК  помꙑ  въ свꙙтꙑ градꙿ. прведе къ блаженкѹ л архепскѹпѹ С 285.30 свѧтꙑ дѹхъ [τὸ] ῞Αγιον Πνεῦμα, τὸ Πνεῦμα τὸ ἅγιον, τὸ ϑεῖον Πνεῦμα, τὸ πανάγιον Πνεῦμα, τὸ πανάγιον καὶ ζωοποιὸν Πνεῦμα Според християнското учение — едно от трите лица на божеството; Светият Дух шьдъше ѹбо наѹте вьсѧ ѩꙁкꙑ. крьстѧште ѩ въ імѧ отца  сна  стааго дха М Мт 28.19 З А СК параклтъ же дхъ стꙑ егоже посьлетъ оцъ въ імѧ мое. тъ вꙑ наѹтъ вьсемѹ. ꙇ вьспомѣнетъ вамъ вьсѣ елкоже рѣхъ вамъ М Йо 14.26 З А СК еже сѧ прѣстаа троца реетъ. оць  снъ ꙇ стꙑ дхъ. тр състав съльно въ едномь бжьствѣ СЕ 67а 13 васъ веселтъ вно. мене же благодѣть стааго дха С 19.15 в(ъ) мѧ ѡтьца  съна  стаго дѹха аꙁъ самол рабъ бж() СН свѧтꙑ [свѧтъ] ꙁдрал҄евъ ὁ ἅγιος τοῦ ᾿Ισραήλ Название на юдейския бог; Йехова ї братішѩ [!] сѩ їскѹсішѩ ба. ї стаго їлева прогнѣвашѩ СП 77.41 ѣко гне естъ ꙁастѫпленіе. ї свтаго ілева цѣсарѣ нашего СП 88.19 їбо аꙁъ їсповѣмь сѩ тебѣ въ людехъ гї. въ сѫдѣхъ пъсаломьскꙑхъ рѣснотѫ твоѭ бже въспоѭ тебѣ въ глѫслехъ [!] свѩтъ їлвъ СП 70.22 свѧтꙑ понедѣльнкъ ἡ ἁγία καὶ μεγάλη δευτέρα Велики понеделник; понеделникът на Страстната седмица поⷦ҇ стꙑ велкꙑѧ неⷣ҇ СК 86а 16—17 свѧтꙑ постъ αἱ νηστεῖαι Постът преди Великден; Великият пост сѫⷠ҇ в҃ стааⷢ҇ постⷶ҇ А 76b 12 сѫⷠ҇ а҃ стааⷢ҇ поⷭ҇ А 74с 7 неⷣ҇ л҃ стаго поⷭ҇ А 75b 2 неⷣ҇ б҃ стааⷢ҇ поста А 75с 27 сѫⷠ҇ б҃ стаⷢ҇ поⷭ҇ А 75b 9 свѧтꙑ пѧтъкъ ἡ ἁγία καὶ μεγάλη παρασκευή Велики петък; петъкът на Страстната седмица ⷩ҇ ношт стаго пѩтка А 92b 14—15 на ꙋтрьні. стаго птъка. еваⷢ҇. а҃ ѿ҇ ѡⷩ҇а гла [!] р҃ СК 99а 13—14 стааго оца нашего їѡанна ꙁлатоѹстааго. слово въ свꙙтꙑ пꙙтъкъ С 427.25—26 свѧтꙑ етврьтъкъ ἡ ἁγία καὶ μεγάλη πέμπτη Велики четвъртък; четвъртъкът на Страстната седмица їана [!] архепскѹпа костантнꙗ града ꙁлатоѹстааго слово въ свꙙтꙑ етврътькъ. о прѣданїюдъ [!]  о пастѣ С 405.4 свѧтꙑѩ двьрьцѧ Светите двери; название на вратите в централната част на иконостаса, които се отварят само по време на богослужение  ѣко прметъ стꙑ обраꙁъ. стотъ въ стꙑхъ дꙿверьцахъ СЕ 97а 23 свѧтꙑѩ кън҄гꙑ, свѧтаꙗ словеса, свѧто пьсань ἡ ϑεία γραφή, αἱ ϑεῖαι γραφαί, τὰ ἱερὰ λόγια [вар. τὸ ἱερὸν λόγιον] Светото писание [книгите на Ветхия и на Новия завет] еліко стꙑѩ кнігꙑ глѫтъ К 3а 6 васлскъ глагола. ꙗже въ стꙑхъ кꙿн҄гахъ лежꙙшта мена бога мого. аште велш да глагол҄ѫ С 21.14 навꙑкохомъ бо отъ стꙑхъ кꙿн҄гъ покар҄ѣт сꙙ богѹ а не кънꙙꙁемъ С 59.26—27 тол не. пот(.)щахомꙿ сѧ. нъ стъ(..) кꙿнг҄ъ слъшѧще смьѣхомꙿ сѧ (гл...)ъ(.) дѣ҄ѭщ(.) ьтѫщ(....) ѩ Р V 4.12—13 како же въ гробѣ нъгда.  отъ кꙑхъ хс жꙁнь полагатъ сꙙ. стꙑхъ словесъ да слꙑшмъ С 452. 26 Срв. К14b 4 послѹша добрѣ. нтоже беꙁдраꙁѹма глагол҄етъ свꙙто псан. нъ вьсе божꙗ дѹха спльнь С 356.16 се вꙑкн.  стааго псанꙗ въꙁем ѹкаꙁанꙗ С 356.22 свѧтꙑѩ м҃ женъ постьнць αἱ ἅγιαι τεσσαράκοντα γυναῖκες παρϑένοι ἀσκήτριαι καὶ μάρτυρες Светите четиридесет девици–отшелнички, пострадали в Хераклия по времето на имп. Лициний [307—324 г.] наѧтъкъ ндктѡнѹ,  памѧть. прѣдⷫобномѹ оцѹ нашемѹ семеонѹ. стлъпнїкѹ. же въ оградѣ.  стхъ м҃. женъ постънцъ Е 20а 14 съшьствь свѧтаго дѹха κατάβασις τοῦ ἁγίου πνεύματος Слизане, снизхождение на Светия Дух [едно от лицата на Светата Троица според християнското учение за троичността на Бога] егдаже беꙁнаѧльнꙑ оць. беꙁнаѧльное рождьство. снѹ своемѹ ѡтъкрꙑ. ꙇ стааго дха съшестве. троьское съвъкѹплене съвѣстьствова СЕ 53а 12—13 ѡ бꙑть намъ ѣко не бꙑт. въ гроꙁъное правьдвое съшестве. стааго емѹ дха. гю по СЕ 60b 2 ѡ оделѣнь намъ. льст кѹмръсцѣ. съшествемь стааго емѹ дха гю СЕ 60b 5 ѹсъпень свѧтаго оана ꙁлатоѹстаго ῾Η κοίμησις τοῦ ἐν ἁγίοις πατρὸς ἡμῶν καὶ ἀρχιεπισκόπου ταύτης τῆς μεγαλοπόλεως ᾿Ιωάννου τοῦ Χρυσοστόμου Църковният празник Успение на св. Йоан Златоуст еї. септѧбрѣ. мѣⷰ҇. тоⷤ҇. гї. ѹспене стаго їѡаⷩ҇ ꙁлатоѹстаго У Iб 18—IIа 1 ѹсъпень свѧтꙑѩ аннꙑ ῾Η κοίμησις τῆς ἁγίας ῎Αννης Църковният празник Успение на св. Ана, майката на Мария Богородица [25 юли] мⷺца юⷧ҇ ҃д҃. ѹсьпене стъѩ аннъ. мтре бгнъ А 150b 29 М З А СК Б О У Е СП СС СЕ ТФ К С Р Х МЛ БН КН П1 Вар Т ТН Гр ἅγιος ἁγιώτατος ϑεῖος ἱερός πανάγιος μακάριος ὁ ἐν ἁγίοις τοῦ πνεύματος σεβαστός ϑειότατος [вар. ἁγνός] δίκαιος [τοῦ ἁγιασμοῦ] свꙙтъ Нвб Срв свет, свети, свят прил ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР ЕА ДА Свети Димитър МИ Свети Дух МИ Света Богородица МИ Света Неделя МИ Света Петка МИ ЙЗ,МИПан Света Лука МИ Света Мина МИ Света Синая МИ Свети Арангел МИ Свети Георги МИ Свети дол МИ ЙЗ,МИПир Света вода МИ Свети Илия МИ ЙЗах,Кюст Свети враче безештниче МИ Света гора МИ Свети Иван Бильобер МИ Свети Иван Сечоглав МИ Свети Никола летни МИ ЙЗах,Кюст.кр Света Иляца МИ ХХ,ЛИМР Светица МИ Света стреда МИ ВП,ТО