Старобългарски речник
свѧтость 
свѧтость - ж 1. Светост; качество на свят, свещен предмет или лице сьрꙙштамъ го дѫшта на жрѣбꙙт.  ждовъско облаѭшта беꙁѹм. а странамъ даѭшта свꙙтость С 341.11 обае тѣхъ молтвꙑ. въ многааго мѣсто мрьскааго ѹеньꙗ прѣдъложвъ. покѹшѫ сꙙ же вь мнѣ болѣꙁньно. цѣлтел҄ьнѫѭ хъ свꙙтостѭ. прѣдъложт дѹшеѹспѣшьнаꙗ С 534.18  богословьнааго охѹлтъ ꙁакона.  бьшѭ го охѹлтъ.  пꙑтамꙑѧ гонеꙁнетъ свꙙтост С 338.14 тебѣ подобаатъ хвала. слава велколѣпот. свꙙтость С 144.17— 18 надежда беꙁнадеждънꙑмъ. свꙙтость бож благодѣт С 143.29— 30 Като титла на висш духовник. да ѹбо н твоꙗ свꙙтость. вьсѹ въсхотѣ отъ насъ псанью прѣдат С 544.5 благословештень отъ свꙙтост го желаѭште полѹт С 568.27 2. Светилище, свято място, храм д къ готованѣ мьнѣ стост С 248.7 божьꙗ свѧтость Църк. δωρεά Название на божиите дарове, които се получават чрез посредничеството на свещеника; евхаристия доньжде стъ попъ.  богъ дастъ мѹ попьство. не отъмешт сꙙ. въꙁьмат отъ н҄его божѭ свꙙтость С 359.5 Изч С Гр υἱοϑεσία ϑεωρία ἁγίασμα свꙙтость Нвб светост, святост ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР ДА