Старобългарски речник
свѧтость
свѧтость
-
ж
1. Светост; качество на свят, свещен предмет или лице
сьрꙙштамъ го дѫшта на жрѣбꙙт. ждовъско облаѭшта беꙁѹм. а странамъ даѭшта свꙙтость
С
341.11
обае тѣхъ молтвꙑ. въ многааго мѣсто мрьскааго ѹеньꙗ прѣдъложвъ. покѹшѫ сꙙ же вь мнѣ болѣꙁньно. цѣлтел҄ьнѫѭ хъ свꙙтостѭ. прѣдъложт дѹшеѹспѣшьнаꙗ
С
534.18
богословьнааго охѹлтъ ꙁакона. бьшѭ го охѹлтъ. пꙑтамꙑѧ гонеꙁнетъ свꙙтост
С
338.14
тебѣ подобаатъ хвала. слава велколѣпот. свꙙтость
С
144.17— 18
надежда беꙁнадеждънꙑмъ. свꙙтость бож благодѣт
С
143.29— 30
Като титла на висш духовник.
да ѹбо н твоꙗ свꙙтость. вьсѹ въсхотѣ отъ насъ псанью прѣдат
С
544.5
благословештень отъ свꙙтост го желаѭште полѹт
С
568.27
2. Светилище, свято място, храм
д къ готованѣ мьнѣ стост
С
248.7
божьꙗ свѧтость
Църк.
δωρεά
Название на божиите дарове, които се получават чрез посредничеството на свещеника; евхаристия
доньжде стъ попъ. богъ дастъ мѹ попьство. не отъмешт сꙙ. въꙁьмат отъ н҄его божѭ свꙙтость
С
359.5
Изч
С
Гр
υἱοϑεσία
ϑεωρία
ἁγίασμα
свꙙтость
Нвб
светост, святост
ОА
ВА
АК
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА