Старобългарски речник
свѧтт сѧ 
свѧтт сѧ -свѧщѫ сѧ -свѧтш сѧ св свѧтт сѧ самъ ἁγιάζω ἐμαυτόν Принеса се в жертва ꙇ ꙁа мѧ аꙁъ свштѫ сѧ самъ. да бѫдѫтъ  т сштен вꙑстнѫ М Йо 17.19 СК Изч М СК Вж. при свѧтт Нвб