Старобългарски речник
свѧттел҄ьскъ 
свѧттел҄ьскъ -ꙑ прил въ свѧттел҄ьскѫ подобѫ ἰεροπρεπῶς.᾿ В светителски образ, като светител, както подобава на светител въ ст[т]...[ѫ] подобѫ облъкъ сѧ Е 39б 1—2 въ свѧттел҄ьстѣ лѣпотѣ ἱεροπρεπής В свещеническо достойнство  вдѣ нѣкога въ свꙙттел҄ьстѣ лѣпотѣ въꙁбѹждаѭшта  С 275.23 свѧттел҄ьскаꙗ слѹжьба ἱερατικὴ λειτουργία Свещенодействие отълѫенъ бъⷭ҇і отъ свꙙттел҄ьскꙑѧ слѹжъбꙑ С 186.25 стꙑ же еппъ шъдъ кѹпꙿно. съ потрѣбоѭ сттел҄ьстѣ слѹжьбѣ. носꙙште  ꙗже на сто кръштень потрѣбьнаꙗ. на гробъ прдошꙙ С 536.29 Изч Е С свꙙттел҄ьскъ Нвб светителски ОА ВА ЕтМл АР