Старобългарски речник
свѧттел҄ь 
свѧттел҄ь -ꙗ м 1. Свещенослужител съ вꙿсѣмъ клросомъ  людьм прѣподобьнꙑ бжї сттел҄ь. ѧ сꙙ о молтвѣ С 530.17 2. Светител — звание, което се дава на свещенослужител, канонизиран за светец мⷺца септⷠ҇ѧ в҃ стааⷢ҇ стлѣ мⷱ҇ка антіма еппа нкоміⷣ А 114b 27 мⷺ҇ца юⷧ҇ ҃ж҃ стаго пантелемона мⷱка  стаго стлѣ оца наⷲ҇г клмента епскпа велскаго А 151а 3 А С Гр ἱερεύς Нвб светител ОА ВА АК ЕтМл БТР АР