Старобългарски речник
свѧтлще 
свѧтлще -а ср Светилище, свято място [образно] нъ не говор н съмꙙт дѹша дѣвц. кротъко ꙗв сꙙ къ свꙙтлштѹ С 248.13 Изч С Гр ἁγίασμα свꙙтлште Нвб светилище ОА ВА ЕтМл БТР АР