Старобългарски речник
свѣщьнкъ 
свѣщьнкъ -а м Свещник, светилник н въжагаѭтъ свѣтльнка. ꙇ поставл҄ѣѭтъ его подъ спѫдомь. нъ на свѣштьнцѣ. ꙇ свѣттъ вьсѣмъ З Мт 5.15А Срв.Лк 11.33 М З нктоже ѹбѹ свѣтльнка въжегъ. покрꙑваатъ его съсѫдомь ... нъ на свѣштънкъ въꙁлагаатъ М Лк 8.16 З, А, СК.Срв. Мк 4.21 М З Изч М З А СК Гр λυχνία свѣщьнікъ свѣштънкъ свѣштьнкъ Нвб свещник ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв свещилник НГер ЕА