Старобългарски речник
свѣщло 
свѣщло -а ср Свещник, приспособление за поставяне на свещи, светилник тае ѹдвъше сꙙ вьс. вьсѣмъ ѹправьнмъ го. ꙗко новоꙗввъша сꙙ нѣкого мѡсеꙗ. на старѣшнъство братѧ въꙁведошꙙ. на наꙙлъно свѣштло свѣштѫ С 277.8 Образно. не вѣдꙙтъ бо ꙗко богъ не погꙑбнетъ. готово гнльно свѣштло тѣлесе мѹ раꙁорꙙтъ. нъ свѣштꙙ божъства мѹ ѹгаст не могѫтъ С 402.16 Изч С Гр λύχνος λυχνία свѣштло Нвб свещило диал ВА ЕА ДА Срв свещилка ж диал РРОДД ЕА Вж. и при свѣтло