Старобългарски речник
свѣтьлота 
свѣтьлота -ꙑ ж Блясък, великолепие, благолепие; слава съ тобоѭ владꙑьство вь день пеалі твоѩ. въ свѣтьлотахъ свтꙑхъ твоїхъ. ї рѣва прѣжде деньніцѩ родхъ тѩ СП 109.3 Изч СП Гр λαμπρότης Нвб светлота ОА