Старобългарски речник
свѣтьлость 
свѣтьлость - ж 1. Светлина, блясък, сияние вꙑ бо ꙁа ха ѹбьн бꙑсте.  тѣмъ вьꙁꙙсте вѣньцꙙ отъ рѫкѹ господьн҄ѹ.  врѣмꙙ прсѣштеню просвьтѣсте сꙙ пае сльнеьнꙑѧ свѣтьлост С 68.4—5 2. Прен. Великолепие, слава ї бѫді свѣтълость гі ба нашего на насъ СП 89.17 ꙁаклнаѭ тѧ съвръженꙑ. отъ вꙑшьнѧѩ свѣтълост.  въ тъмѫ глѫбнꙑ нꙁъвенъ ꙁа гръдость СЕ 52а 3 ѣко свѣщѭ да т прностъ. цѣломѫдрѣ свѣтълость СЕ 81а 10 сего рад ѹбо праꙁдьнѹмь ... вѣрѹѭште въ оца  сна  стааго дха ... аѭште га пакꙑ грꙙдѫшта. ѹже не сьмѣрена нъ славъна. сь свѣтьлостьѭ небесьскоѭ С 486.11 СП СЕ С Гр λαμπρότης φωτοφορία φαιδρότης φωτισμός свѣтълость Нвб светлост ОА ВА АК ЕтМл БТР АР ЕА ДА