Старобългарски речник
свѣтьлообраꙁьнъ 
свѣтьлообраꙁьнъ -ꙑ прил Който излъчва светлина, светлолик днⷭ҇е. свѣтълообраꙁънꙑѩ ꙁвѣꙁдꙑ. вꙿселенѫѭ освѣщаѭтъ СЕ 2а 2—3 Изч СЕ Гр φωτοειδής свѣтълообраꙁънъ Нвб Срв светъл