Старобългарски речник
свѣтьло
свѣтьло
нареч
1. Светло, ясно
нꙑнѣ свѣтъло свьтѧтъ сѧ прⷣ҇пбънꙑхъ дс
СЕ
87b 19
свѣштꙙ мѣахѫ свѣтъло бѣаше не вдѣахѫ го
С
412. 18
Отчетливо, ясно.
по томь же пакꙑ въꙁлож рѫцѣ на о его. ꙇ сътвор проꙁьрѣт. ꙇ ѹтвор сѧ ѹꙁьрѣ вьсѧ свѣтъло
М
Мк 8.25
З
2.
Прен. Радостно, тържествено, бляскаво
лвкъ же еднъ бѣ богатъ. ꙇ облааше сѧ въ порфѵрѫ. ꙇ вѵсонъ. веселѧ сѧ на вьсѣкъ день свѣтъло
М
Лк 16.19
А
СК
вьꙁвеселта сѧ свѣтъло. нбо ꙁемⷧѣ
СЕ
85b 8
н л нанѣмь ѧꙁꙑц свѣтло мръ проповѣдаѭтъ
С
337.14
трдневно гне вьскрьсен. же свѣтло прмѣмъ
С
471.5
М
З
А
СК
СЕ
С
Гр
τηλαυγῶς
λαμπρῶς
φαιδρῶς
свѣтло
свѣтъло
Нвб
Срв
светъл
прил
светло
нареч
ОА
ВА
АК
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
ДА
Светла
ж
ЛИ
Светлана
ж
ЛИ
Светлин
м
ЛИ
Светломир
м
ЛИ
Светомир
м
ЛИ
Светломира
ж
ЛИ
СтИл,РЛФИ