Старобългарски речник
свѣтьло 
свѣтьло нареч 1. Светло, ясно нꙑнѣ свѣтъло свьтѧтъ сѧ прⷣ҇пбънꙑхъ дс СЕ 87b 19 свѣштꙙ мѣахѫ  свѣтъло бѣаше  не вдѣахѫ го С 412. 18 Отчетливо, ясно. по томь же пакꙑ въꙁлож рѫцѣ на о его. ꙇ сътвор  проꙁьрѣт. ꙇ ѹтвор сѧ  ѹꙁьрѣ вьсѧ свѣтъло М Мк 8.25 З 2. Прен. Радостно, тържествено, бляскаво лвкъ же еднъ бѣ богатъ. ꙇ облааше сѧ въ порфѵрѫ. ꙇ вѵсонъ. веселѧ сѧ на вьсѣкъ день свѣтъло М Лк 16.19 А СК вьꙁвеселта сѧ свѣтъло. нбо  ꙁемⷧѣ СЕ 85b 8 н л нанѣмь ѧꙁꙑц свѣтло мръ проповѣдаѭтъ С 337.14 трдневно гне вьскрьсен. же свѣтло прмѣмъ С 471.5 М З А СК СЕ С Гр τηλαυγῶς λαμπρῶς φαιδρῶς свѣтло свѣтъло Нвб Срв светъл прил светло нареч ОА ВА АК ЕтМл БТР АР ЕА ДА Светла ж ЛИ Светлана ж ЛИ Светлин м ЛИ Светломир м ЛИ Светомир м ЛИ Светломира ж ЛИ СтИл,РЛФИ