Старобългарски речник
свѣтъII 
свѣтъ -а м сь свѣтъ ὁ αἰών [οὗτος] Според християнската религия — този, материалният, земният свят; земята а сѣаное въ трън. сь естъ слꙑшѧ слово. ꙇ пеаль свѣта сего. ꙇ льсть бгатъства подавлѣетъ е М Мт 13.22 З тꙑ еднъ на съ свѣтъ прде грѣшънкъ ꙇꙁбавтъ СЕ 72b 10—11  аꙁъ еще на семь свѣтѣ. мохъ грѣхъ покаѭ сѧ СЕ 72b 1 не повінна себе вѣънѹмѹ огню осѫжденью. непьштюетъ і на семь свѣтѣ бжю гнѣвѹ К 2b 34  аꙁъ грѣшнк ... на сь свѣтъ Г б 10 Изч М З СЕ К Г Нвб свят ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР свêт, светъ̀ ДА