Старобългарски речник
свѣтовьнъ 
свѣтовьнъ -ꙑ прил Който е свързан със светлината [образно] да хвалмъ бѫдетъ дьнь сꙿ. свѣтовънꙑ родтел҄ь С 429.6 Изч С Гр [τοῦ] φωτός свѣтовънъ Нвб Срв светлинен ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР