Старобългарски речник
свѣтт 
свѣтт -свѣщѫ -свѣтш несв Светя, излъчвам светлина, сияя н въжагаѭтъ свѣтльнка ... свѣттъ вьсѣмъ. ꙇже въ храмнѣ сѫтъ З Мт 5.15А онъ бѣ свѣтільнкъ горѧ  свѣтѧ А Йо 5.35 пакꙑ свѣтломъ свѣтꙙ. дож  до отъхода прѣподобьнꙑхъ отьцъ. достоньнь жꙁн своѧ коньць обрѣте С 190.8 повелѣ комсъ свѣштꙙ прнест.  свѣтт по вьсемѹ преторѹ С 222.2 Образно. ѹꙁьрѣшꙙ слѫ кѫѭ сь небесе пѹштенѫ къ н҄мъ. свѣтт С 64.22 Изч З А С Гр λάμπω φαίνω διαφαίνω ἅπτω καταυγάζω свѣтіт Нвб светя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА