Старобългарски речник
свѣттел҄ь 
свѣттел҄ь -ꙗ м Този, който носи светлина; светоносец [образно] господь свѣттел҄ь мо  съпасъ мо. кого ѹбоѭ сꙙ С 235.22—23 Изч С Гр φωτισμός Нвб светител ОА ВА АК ЕтМл БТР АР Срв [про]светител