Старобългарски речник
свѣтльнкъ 
свѣтльнкъ -а м Светилник, осветителен прибор; светило нктоже ѹбѹ свѣтльнка въжегъ. покрꙑваатъ его съсѫдомь. л подъ одръ подълагаатъ. нъ на свѣштънкъ въꙁлагаатъ. да въходѧште вдѧтъ свѣтъ М Лк 8.16 З, А, СК.Срв. Лк 11.33 М З дадте намъ отъ олѣа вашего. ѣко свѣтльнц наш ѹгасаѭтъ М Мт 25.8 З А СК пріде тамо. съ свѣтльнікꙑ  свѣштам.  орѫжі А Йо 18.3  се просвьтѣшꙙ сꙙ кост стꙑхъ вь водѣ. акꙑ  свѣтльнц С 81.8 Образно. онъ бѣ свѣтльнкъ горꙙ  свьтѧ. въ(і) же хотѣсте въꙁрадоват сѧ въ годнѫ свьтѣнѣ его М Йо 5.35 З А М З А СК Е СП К С Гр λύχνος λαμπάς φανός φωστήρ λυχνία свѣтлънкъ свѣтльнікъ свѣтільнкъ свѣтільнікъ Нвб светилник ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА