Старобългарски речник
свьтѣт [сѧ] 
свьтѣт [сѧ] -свьщѫ [сѧ] -свьтш [сѧ] несв Светя, блестя, сияя ꙇ свѣтъ въ тъмѣ свьттъ сѧ. ꙇ тъма его не обьѩтъ З Йо 1.5А онъ бѣ свѣтльнкъ горꙙ  свьтѧ М Йо 5.35 З А ѣко бо млън блсцаѭщ сѧ отъ подънебескꙑѩ. на подънебескѫѭ свьттъ сѧ. тако бѫдетъ снъ лскꙑ въ день сво М Лк 17.24 З поклон сꙙ сльньцѹ свьтꙙштѹѹмѹ сꙙ по вьсе вьселенѣ С 115.12 брада же мѹ акꙑ топрьво брадѣѭштꙋ свьтѣаше сꙙ С 142.9 Образно. відѣхъ ѹкоріꙁнънꙑмь вѣньцемь. благодѣть свьтѧштѭ сѧ К 11а 36 М З А СЕ К С Гр φαίνω λάμπω διαλάμπω περιλάμπομαι ἀστράπτω ἀπαστράπτω κοσμέομαι Нвб светя, светвам, светна ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА