Старобългарски речник

свьтѣнь

свьтѣнь -ꙗ ср Светене, светлина, сияние онъ бѣ свѣтльнкъ горꙙ  свьтѧ. въ(і) же хотѣсте въꙁдрадоват сѧ въ годнѫ свьтѣнѣ его М Йо 5.35 Изч М З А Гр φῶς свьтѣн Нвб светение остар ВА НГер светене ОА ЕтМл