Старобългарски речник
сврабьнъ
сврабьнъ
-ꙑ
прил
Предизвикващ приятен гъдел [образно]
с смокꙑ обраꙁъ прношааше. шрокааго пространааго пѫт. водꙙштааго въ пагѹбѫ. плоскъ стъ лстъ смоквнъ остръ. сврабьно [вм. сврабьнъ] стъ грѣхъ шрокꙑмъ пространꙑмъ моремь. въводꙙ въ пагѹбѫ
С
350.23
Изч
С
Гр
κνησμώδης
Нвб
Ø
