Старобългарски речник

свовол҄ьствьнъ

свовол҄ьствьнъ -ꙑ прил Доброволен, извършен по собствена воля деш въ лаврѫ ...  побесѣдѹш къ рьньцѹ їѡанѹ ... мѫжѹ правьдвѹ ... сѫштѹ епскѹпѹ ...  свовольствънъмъ ѹбожьствъмъ.  въꙁдръжанмꙿ въꙁдръжавъшѹ сꙙ самомѹ С 294.15—16 Изч С Гр ἑκούσιος свовольствънъ Нвб своеволствен остар ВА своеволен ОА АК ЕтМл БТР АР