Старобългарски речник
свободьнъ 
свободьнъ -ꙑ прил 1. Свободен, независим рее емѹ с. ѹбо свободьн сѫтъ снве М Мт 17.26 ЗI тъ бо даръ ꙗкоже въ стнѫ благъ. богов прностъ сꙙ отъ свободънꙑѧ дшꙙ С 545.9 Образно. градъ ѹбо стъ мѫенкъ. градъ бж. гоже хꙑтрецъ  сьдѣтелъ бъ. вꙑшьн їерѹсалмъ. свободънꙑ мат павьлова  тьенъ го С 84.15 2. За глас — спокоен, твърд, ясен свободьномъ гласомь дрьꙁо мѫжьскꙑ. нкакоже ѹстрашвъше сꙙ о прѣтмꙑхꙿ. вь срѣдѫ вьлѣꙁъше крьстꙗн сам сꙙ нарекошꙙ С 86.1—2 3. Като същ. свободьнꙑ м ед ὁ ἐλεύϑερος Свободен човек [не роб] братѣ. аврамъ два снꙑ мѣ. еднъ отъ рабꙑ. а дрѹгꙑ отъ свободнꙑѧ. же же отъ рабꙑ по плът род сѧ. а еже отъ свободнꙑѧ обѣтованемъ Е 27б 6, 8 то глѫтъ кнгꙑ. жден рабѫ  снъ еѧ. не матъ бо (на)слѣдоват снъ рабꙑннъ (съ) сномъ свободънꙑѧ. тѣ(м)же брате нѣсмъ рабꙑн()на ѧда. нѫ свободнꙑ(ѧ) Е 28а 13, 15  свободьнааго акꙑ роба продашꙙ С 389.21 М З Е СЕ С Гр ἐλεύϑερος свободънъ свободнъ Нвб свобод остар ВА свободен ОА ВА АК НТ НГер БТР АР ЕА ДА