Старобългарски речник
свободт сѧ 
свободт сѧ -свобождѫ сѧ -свободш сѧ св 1. Освободя се, върна си свободата  аште тъ въ стнѫ сѣмо прт ꙁволлъ стъ. мꙑ оⷮ ѫꙁъ свободмъ сꙙ С 468.8—9 2. Прен. Освободя се от болест, излекувам се молшꙙ го прѣбꙑт отроковц ѹ н҄его в҃ дьн. дон҄елже до коньца свободтъ сꙙ отъ бѣса С 520.15 Изч С Гр ἐλευϑερόω ἀπαλλάσσω Вж. при свободт Нвб