Старобългарски речник
свободт 
свободт -свобождѫ -свободш св 1. Освободя, върна свободата на някого, освободя от робство аще кꙿто съ рабоѭ блѫдъ сътворⷮ тол родⷮ дѣтщь. да свободⷮ рабѫ тѫ. ꙇ посттⷭ҇ъ лⷮ҇ѣ едно СЕ 104b 7 Образно. ꙇ раꙁѹмѣате стнѫ. ꙇ стна свободтъ вꙑ М Йо 8.32 З А отъ тъмꙑ свобожден бꙑваемъ. ꙇ свѣтомь бгораꙁѹмѣ. вꙿсь мръ оꙁарѣетъ сѧ СЕ 2b 7—8 2. Освободя от проклятие, наказание свободоѫ бо хъ нꙑ свобод Е 28а 16 сімъ въторꙑ къ на жівотъ сѧ род. ꙇміже пръвꙑ адамъ свободі сѧ К 10b 24 Спася от беда. памꙙть дн того. вь ньже въꙁдꙋшьнꙑхъ бѣдъ свобожден бꙑшꙙ. творꙙтъ ... пѣсн владꙑцѣ хсѹ въсꙑлаѭште С 531.8 3. Прен. Освободя от болест, излекувам дажд рабѹ твоемѹ семѹ. съдраве. отъ недѫга сего. свободт  СЕ 26b 24 свободт сѧ М З А Е СЕ К С Гр ἐλευϑερόω ἀπαλλάσσω свободіт Нвб свободя диал ВА НТ НГер ЕтМл ЕА ДА [о]свободя [се], [о]свобождавам [се] ОА АК НТ БТР АР ЕА ДА