Старобългарски речник
свободтел҄ь 
свободтел҄ь -ꙗ м Освободител, спасител, избавител съ повнꙇнꙑм. неповнꙇнꙑ. съ сѫштм въ тъмѣ. не мръѧі свѣтъ. съ плѣнꙇнікꙑ свободтель К 13а 10 Срв. С449.13 Изч К С Гр ἐλευϑερωτής Нвб [о]свободител ОА АК БТР АР [о]свободител[ник] диал ДА