Старобългарски речник
свободаI 
свобода -ꙑ м Свободен човек, не роб  богатꙑѧ равно поьте.  рабꙑ  свободꙑ.  на всѣхъ обьштъ даръ ꙁлꙗ С 493.9—10 дна же трепеꙁа  богатѹ  ѹбогѹмѹ.  рабѹ  свободѣ С 491.23 Изч С Гр [ὁ] ἐλεύϑερος Нвб Срв свободник, свободняк остар РРОДД