Старобългарски речник
сврьць 
сврьць -а м Свирец, свирач, музикант ꙇ пршедъ с въ домъ кънѧжь. ꙇ вдѣвъ сврꙿцѧ. ꙇ народъ мльвѧшть. гла ꙇмъ З Мт 9.23 Изч З Гр αὐλητής сврꙿць Нвб свирец ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв свирач м НГер ЕтМл БТР АР Свирцово МИ Свирчова чука МИ БМС Свирцо̀в рът МИ Свѝрчова долина МИ ЙЗ,МИПан Свирачов ФИ Свирачев ФИ Свирецов ФИ СтИл,РЛФИ