Старобългарски речник
сверѣпъ 
сверѣпъ -ꙑ прил 1. Див, непокорен, буен гоже конꙗ люта сѫшта  сверѣпа  напраснва. мъ свома рѫкама стъ бж съ цѣлѣвъшмъ господномъ въпрꙙже въ жрънъв С 565.6 Образно. дьвѣма кꙑма лѫкавома. отъ саврꙑ ... страшꙿномъ въꙁоромъ.  сверѣба [погр. вм. сверѣпꙑ] власꙑ мѫшта С 40.12—13 2. Свиреп, който проявява ярост, жесток агрколаѹ сверѣпъ бо с льстецъ С 71.18 гда же слꙑша велавꙑ онъ  сверѣпꙑ ... прѣвъꙁвьрѣвъ ꙗростѭ. съматраше ко б прмꙑшл҄ен ꙁобрѣст. да б длъгѫ  лютѫ мꙿ. сътворлъ съмрьть С 88.27 ѹклонвѣ сꙙ отъ сего пѫт. да не сьрѣтена бѫдевѣ сверѣпꙑм ѩꙁꙑкꙑ С 472.12 Образно. мꙙ тво прꙁовемъ ... ходꙙ по морѹ акꙑ по сѹхѹ.  сверѣпꙑмъ влънамъ помаꙗнмъ рѫкꙋ твоею кротꙙ С 77.8—9 С Гр ἄγριος ἀγριαινόμενος ὠμότατος ἀνήμερος βάρβαρος Нвб свиреп ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА