Старобългарски речник
сваръ
сваръ
-а
м
Разпра, размирица, караница
ꙇсповѣдаѭ сѧ ... вꙿсѣхъ ... мохъ грѣхъ. ѩже ... съгрѣшхъ ... прсно въпадаѭ въ блѫдꙑ ... въ съвадꙑ. въ плѧсанѣ. въ гр ꙁълꙑ. въ сварꙑ
СЕ
68а 26
добро събърашꙙ. нъ ꙁълъ съборъ. не на любьве нъ на сваръ
С
385.10
тѹ жвѫтъ. враждꙑ свар прѣльст
С
400.20
Изч
СЕ
С
Гр
μάχη
Нвб
свара
ж
остар
НГер
ЕтМл
ЕА
Срв
сварлив
прил
ОА