Старобългарски речник
саторннъ
саторннъ
-а
м
ЛИ
1. Сатурнин — християнин, умр. мъченически с Кодрат Никомидийски и Руфин по времето на имп. Деций [244—251 г.] или Валериан [253— 260 г.]. Пр. на 10 март [и 9 май]
о блаженѣѣмъ саторннѣ рѹфнѣ наꙙ пꙑтат
С
113.28
2. Сатурнин — приближен на имп. Валент [364—378 г.], участвал в преследването на преп. Исакий Далматски; по–късно отрекъл се от арианството и основал манастир край Цариград
цѣсарь ѹалъ. прꙁъва дꙿва болꙗрна. мꙙ дꙿномѹ саторнкъ. а дрѹгѹѹмѹ ѹкторꙿ
С
195.19
саторнкъ. ѹкторъ. вьлѣꙁъша въ тьмнцѫ къ блаженꙋѹмѹ сакю глаголаста мѹ
С
198.11
ѹвѣдѣвъша же многашд намѣн҄ꙗнаꙗ славънаꙗ мѫжа. саторннъ ѹктор [!] прстѫпьша къ прѣподобьнѹѹмѹ. молꙗста сꙙ да ю не оставтъ
С
203.11
С
Гр
Σατορνῖνος
От
лат
Saturninus
саторнкъ