Старобългарски речник
сапфра 
сапфра -ꙑ ж ЛИ Сапфира — жена на Ананий, загинала поради лицемерието и сребролюбието си [Деян 5.1—10] ананꙗ  сапфра. ꙗже въ толкѫ напасть въпадоста С 362.14 съвꙙꙁа сълрьтѭ. (!) съвѣштавъша сꙙ на лъжѫ. ананѭ  сапфрѫ С 358.10 пото ѹбо анан сапфрѣ. не рее схъ жде словесъ С 363.12 С Гр Σάπφειρα