Старобългарски речник
санъ 
санъ -ѹ м Сан, духовна или държавна служба аще л естъ епспъ. то да ꙁвръжетъⷭ҇ сана.  ҃ꙇ лⷮ҇ѣ дⷫ҇а каетⷭ҇ъ СЕ 102b 15 мѫжь нѣкто отъ асꙗнꙑ ꙁемьѧ сꙑ. еер же нарцамъ епскѹпъскꙑмъ саномъ поьтенъ.  того достонѣ жвꙑ ... ꙁде  свꙙтааго гра (!) С 293.24 ѹже цръкъвънꙑхъ сановъ порꙙд прошъдъша постав епскѹпа С 280.13 крьстꙗнъ смъ  санъ мо преꙁвутерьскꙑ. мже саномъ кнꙙꙁѹ вѣроѭ ѹпвахъ. хрстовꙑ надеждꙙ прѧт С 155.9 къ смъ же  дарꙑ обѣштавааше. а дрѹго аше ьст отъ црѣ  санꙑ прмете.  тъмамі прмꙑшл҄ен. ласкааше ѧ С 87.6 Достойнство. днъ же нѣкꙑ въ санѣ  славѣ мрьстѣ сꙑ рее С 138.17 Чин, степен във военната йерархия. бѣахѫ же вон кападок҄скꙑѧ странꙑ. въ санѹ дномъ. жвѫште благовѣрьнѣ. сломъ м҃. непобѣдьн  добі вь ратехъ С 69.4 поставт въ санъ црькъвьнꙑ χειροτονέω Ръкоположа въсхотѣ блаженꙑ сава поставт  въ санъ цръкъвънꙑ С 285.28—29 СЕ С Гр ἀξία ἀξίωμα τάξις βαϑμός ἀρχή ὑπεροχή προκοπή τόπος νούμερος ἀξιωμάτων διανομή Нвб сан ОА ВА АК ЕтМл БТР АР ЕА