Старобългарски речник
сановтъ 
сановтъ -ꙑ прил Сановит, който има висок сан, високо обществено положение, заема почетна длъжност; знатен, почтен о вьсѣкомъ бо крьстіꙗнѣ. каꙁнь цѣсарьска лежтъ. любо ѹбогъ стъ любо богатъ. любо сановтъ любо смръдъ С 101.23 самъ блаженꙑ патрк҄ еппъ. съ сановтꙑм мѫж молтъ раба бжьꙗ С 561.15 Като същ. сановт, сановт м мн Сановници, хора с висока длъжност прде съ множьствомъ воводъ  каꙁньцъ  жѹпанъ.  сановтꙑм С 561.25 тѹ бѣахѫ вьс. же съ болꙗрномъ троконꙿдмъ сановтї  жѹпан С 562.26 пѹст же мѫжꙙ жѹпанꙑ  сановтꙑ къ стѹмѹ С 561.7 Изч С Гр ἀξιωματικός Нвб сановит ОА ВА НГер ЕтМл ЕА