Старобългарски речник

сампсонъ

сампсонъ -а м ЛИ Самсон — герой от старозаветните предания [Съд. 13—16], надарен с огромна физическа сила; един от дванадесетте „израилеви съдии“. Пр. в Неделята на праотците еще глѧ постгнетъ бо мѧ ... вѣст дѣѫща лѣта ѡ(...)нѣ.  ѡ вараацѣ же  ѡ сам(...)нѣ  евта ...  о дрѹгхъ прⷪ҇рцахъ Е 7б 18 гі вꙿседръжтелю ... ꙇстоьне благодѣтьнꙑ. ꙇже самꙿпсонѹ. ꙇ свѧщѭ сто. тꙑ  нꙑнѣ влко. дажд рабѹ твоемѹ семѹ водѫ СЕ 21b 5 съвꙙꙁашꙙ велкааго саѱѡна С 448.23 Срв. К12b 27 Изч Е СЕ К С Гр Σαμψών От евр Šimšōn ’служител’ или ’слънчев’? саѱѡнъ самꙿпсонъ