Старобългарски речник
самохоть 
самохоть - ж ѹмрьтвт сѧ самохотьѭ τίϑημι ἐμαυτόν Умра по своя воля, пожертвам се  тако стрьмь ѹмрьтввъ сꙙ самохотьѭ. ꙗко бесловесънѫ нѣкакѫ  несамовол҄ьнѫ дѹшѫ мꙑ С 273.12 Изч С Нвб Срв само