Старобългарски речник
самотворьнъ 
самотворьнъ -ꙑ прил Самотворен, създаден от самия себе си, самосъздаващ се обьште бо цѣсарьств. а не вьнѣ тоѧжде ьст сꙑнов слово прꙙштамо стъ. не бо н наьномо н прбꙑваѭште. л ѹхѹдѣѭште. мль. нъ стьствьно  самотворьно по стнѣ С 327.22 Изч С Гр ἰδιόκτητος Нвб самотворен ОА НТ Дюв НГер ДА