Старобългарски речник
самопрходт 
самопрходт -самопрхождѫ -самопрходш несв сег деят същ самопрходѧште м мн οἱ αὐτομολοῦντες Отстъпници прен слꙑшѫ бо о самопрходꙙштмъ. ꙗко посмѣѭште сꙙ  порадѹѭште сꙙ. гр мнте тѣхъ погрѣшен. мꙿже не по вол҄ жърѫтъ С 126.8—9 Изч С Калка от гр αὐτομολέω Нвб Срв само