Старобългарски речник
самопрходт
самопрходт
-самопрхождѫ
-самопрходш
несв
сег
деят
същ
самопрходѧште
м
мн
οἱ αὐτομολοῦντες
Отстъпници
прен
слꙑшѫ бо о самопрходꙙштмъ. ꙗко посмѣѭште сꙙ порадѹѭште сꙙ. гр мнте тѣхъ погрѣшен. мꙿже не по вол҄ жърѫтъ
С
126.8—9
Изч
С
Калка от
гр
αὐτομολέω
Нвб
Срв
само
