Старобългарски речник

самона

самона -ꙑ м ЛИ Самон — християнин, умр. мъченически в Едеса [дн. Урфа в Турция], пров. Осроена по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 15 ноември мⷺца ноⷠ҇ѩ д҃҃ꙇ стааго ѣкова апла брата стаго оана е҇ⷸвста.  стъх. сповѣдьнⷦ҇. гѹрѩ самонъ  авва А 127а 17 мⷰ҇ѣ. тоⷤ҇. еї. стꙑхъ сповѣдънкъ. гюрѧ самонꙑ  авва У IIа 3—4 Изч А У Гр Σαμωνᾶς