Старобългарски речник
самоꙁвольнъ
самоꙁвольнъ
-ꙑ
прил
Самоволен, който се прави по собствена воля и желание, доброволен
прведе сꙙ самъ ꙗко нѣкака ста самоꙁвол҄ьна жрътва къ велкѹѹмѹ сттелю
С
273.2
Изч
С
Гр
ἐϑελόϑυτος
Нвб
Срв
самоволен
ЕтМл
БТР
АР
ДА
