Старобългарски речник
самодѣльнкъ 
самодѣльнкъ -а м Причинител, виновник, вдъхновител на нещо ꙁаклнаѭ тѧ. ꙁълꙑ наѧльне. хѹльнꙑ наѧльне. ѿ҇връженꙑ. ꙇ самодѣльне лѫкавꙑ СЕ 52а 1 Изч СЕ Калка от гр αὐτουργός Нвб Срв самоделен, самоделски прил ОА