Старобългарски речник
самодрьжтел҄ь 
самодрьжтел҄ь -ꙗ м Самодържец, монарх, владетел дѣмъ на онѫ странѫ къ антнопол҄ь. да тѹ ѹвѣс ꙗко сѫтъ стньн боꙁ. мꙿже самодръжтел҄е намъ жрьт велꙙтъ С 150.7 Изч С Калка от гр αὐτοκράτωρ самодръжтел҄ь Вж. при самодрьжьць Нвб