Старобългарски речник
самодрьжавьнъ
самодрьжавьнъ
-ꙑ
прил
цѣсар҄ь самодрьжавьнꙑ
Самодържец, владетел — царска титла от средновековната българска държава. (
въ лѣто ѕ҃ ф҃к҃г҃ отъ створенїа мра обнов сѧ съ градь ꙁд)аемъ дѣлаемъ їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьско(мь) ... (сь самодрьжъць б)ьістъ бльгарїнь родомь ... снь арона с(амола) ж(е брата сѫща црѣ самодр)ьжавьнаго
В
Изч
В
Нвб
самодържавен
ОА
ЕтМл
БТР
АР