Старобългарски речник
самовластьць
самовластьць
-а
м
Самовластник, лице със самостоятелна власт, самодържец
прѣдашꙙ же своѧ дѹшꙙ господев. прѣжде ꙃ҃ дьнь марта. пр лк҄н самовластьц
С
81.23
Изч
С
Калка от
гр
αὐτοκράτωρ
Нвб
Срв
самовласт[ник]
ОА
БТР
