Старобългарски речник

самовластьнъ

самовластьнъ -ꙑ прил Самовластен, който носи в себе си самостоятелна власт, сила дьнесь ꙁаповѣд прѧ самовластънꙑѧ С 429.15 Изч С Гр αὐτεξούσιος самовластънъ Нвб самовластен ОА ВА ЕтМл БТР АР ДА