Старобългарски речник
самовдьць 
самовдьць -а м Очевидец, свидетел на нещо ѣкоже прѣдашѧ намъ бꙑвъше скон самовдьц ꙇ слѹгꙑ словесе М Лк 1.2 З А нъ аꙁъ самъ прхождѫ. да пршъдъшѹ мьнѣ самовдьц бѫдѫтъ. мноѭ бꙑваѭштмъ ѹдесемь С 314.6 Изч М З А С Калка от гр αὐτόπτης Нвб самовидец книж остар ВА